Отражения

Мисли на глас.. или на екран

Толкова много неща се случиха, че чак не знам от къде да започна. За това ще я карам хаотично и неподредено по приоритети - точно както е главата ми в момента.

Косата ми расте. Невероятно но факт. И се къдри отново. По незнайна причина всички ме харесват повече с къса коса. Аз пък искам да се видя с истински дълга коса и тогава да преценя дали ще я задържа или ще я отрежа. Но за сега съм с къса. По принуда. Мисля да я боядисам в леко и закачливо червеникаво - по-скоро отблясък, отколкото тотална промяна в цвета. Даже имам боята. Остана да реша кога.

Запознах се с човек, който много ме разсмива. И го прави без усилие. Говорим честичко. Това е един от най-объркващите фактори - не знам какво да мисля за него преди да го видя. Пък въображението ми едно буйно-буйно и-и-и-и-и.. ще чакам лятото. Не питайте защо, не е моя идеята. Всъщност идеята е моя, но трябваше да е предшествана от друго. Което бе отменено с оправдания. Когато искаш да свършиш нещо намираш време и възможност, а когато не искаш - намираш оправдания. И се сещам за реплика от филм (за съжаление заглавието ми убягва) "Excuses are like ass - everybody has one".

Дядо не е добре. Хич. Прикован е на леглото и го блъска склерозата със страшна сила. Познава ме. По гласа ме познава, защото очите му и те почти са сдали багажа. Не съм свикнала да го гледам такъв - дребен, блед, болен и променен от склерозата. Не е честно. Трябва да ви разкажа за дядо .. Дядо, който ме носи на рамене до парка, който ме научи да ловя риба и да готвя цифра манджи.. Дядо който е моя герой и една от важните фигури в живота ми.. но няма да е в този пост... Поплаках си доста тези дни... 

Знам, че не е подходящ край на постинга, както и, че не съм написала дори половината неща, които се блъскат в главата ми и крещят, за да привлечат вниманието ми, но спирам до тук за сега. 

Ето това ми мина пред очите и ...

Истинският приятел е този, който знае песента на сърцето ти и я запява когато я забравиш.

Take care of my heart

hi
Take care of my heart
Send this heart at least 15 people.
Including me...
And if u get at least 10 back,
you will get a good news within 15 minutes!
Let's check out how many hearts you get.
All the best! Good Luck!
´´´´¶¶¶¶¶¶´´´´´´¶¶¶¶¶¶
´´¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶´´¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶
´¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶´´´´¶¶¶¶
¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶´´´´¶¶¶¶
¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶´´¶¶¶¶¶
¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶ ´¶¶¶¶¶´
´´¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶
´´´´´¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶
´´´´´´´¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶¶
´´´´´´´´´¶¶¶¶¶¶¶¶
´´´´´´´´´´´¶¶¶¶Please send me one!
FAKE FRIENDS: Will ignore this!
REAL FRIENDS: Will send it back to you!

I'm waiting for you!
If you get 10 hearts back, You are really
a loveable person

Два избора

Имаш два избора!

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше:

        - "По-добре от това не може да бъде"

Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.

Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:

-"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?"

Джери се усмихна и ми каза:

-"Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна".

-"Но това не е всеки път така лесно", казах му аз.

-"Напротив, лесно е", каза Джери "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.

Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори

-"По- добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?"

Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката.

-"Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея.

-"А не те ли беше страх", попитах го?

-"Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинаска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "На куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв."

Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по- лесно. Сега ти имаш два избора - да изтриеш това съобщение или да го изпратиш на някой, който ти е важен.

Много набързо и съвсем накратко

Много си харесвам работата-мога да я гледам с часове

*Плaмeн* (тарикат) - http://clubs.dir.bg/ 

Ех и аз така си харесвам моята... ама не става само с гледане - трябва и акъл!

Днес е първи април. Честитих рожденния ден на шефа (не е шега, наистина е днес). Метнах трима по телефона. И искам пак да играя боулинг! 

Здравей писмо на щастието!

 Оригиналът на това писмо се намира в Юсркоуп (Холандия). То е обиколио 445 пъти света и е попаднало при вас. След получаването му трябва да го изпратите на тези, на които желаете щастие. Дори и да не вярвате в щастието от паралелните светове всичко зависи от Вас.

 Животът на писмото започва през 1254 година. В Русия то попада в началото на века. Получава го болната селянка Цигумова и след 4 дни намира имане, след което се оженва за княз Гулицин и става милионерка.

 През 1944 Писмото попада при маршал Тохашевски – той го изгорил. След 4 дни го арестували, съдили и след това разстреляли.

 През 1931 Писмото попада при господин Доби. Той не го разпечатал и катастрофирал.

 На Хрушчов му подхвърлили писмото на вилата, но той не го прочел докрай и на четвъртия ден бил свален от власт.

 През 1988 Погачова прави 20 копия на писмото и след 4 дни получава предложение, от което получава 20000 долара.

 Примерите са много. В никакъв случай не късайте Писмото. Отнесете се към него като към него сериозно – то е мост между настоящето и бъдещето. Можете да го изпратите свободно или в плик. Не изменяйте текста.

 Y8181518 сбxxIIp5a – тези знаци ще ви носят успех 9 години.

 Това писмо е обиколило света. Сега щастието е посетило вашия дом. Изпратете го на хора, които се нуждаят от него. Не изпращайте пари – щастието не се купува. Не задържайте писмото повече от 96 часа. Тази верига е създадена от мисионери във Венецуела. Изпратете писмото и чакайте изненада.

 Джидест получил писмото през 1929, наредил на секретарката си да изпрати 20 копия и след няколко дни получил пари.

 Е. Дорозе получил писмото, но не изпратил копия – при раждане умряла жена му раждайки болно дете. След няколко дни Дорозе изпратил няколко писма и момчето оздравяло.

 Това не е шарлатанство. Чакайте изненада. И на слабите е във възможностите. Това писмо е успех. Тръгнало е от Англия и е обиколило света 9 пъти и сега късметът е изпратен на теб. Успехът ще те посети 4 дни след получаването на писмото. Това не е шега. Ти ще получиш успех по твое желание. Не изпращай пари защото съдбата няма цена. Не пази писмото. Това копие трябва да остане в ръцете ти само 4 дни. Веригата е започнала във Венецуела и е създадена от свети Антоний, който е родом от Южна Америка. Това писмо трябва да пътува по света, затова направете 20 копия и ги изпратете на приятели. След няколко дни именно Вие ще получите изненада. Това е истина.

 Дори ако считате това за суеверно, обърнете внимание на следващия пример – К.Джеф през 1913 г. получил Писмото, наравил 20 копия и ги изпратил. След няколко дни спечелил от лотарията 20 милиона долара.

 Служителят Марк Доу получил писмото, но забравил да го изпрати в течение на 4 дни. Загубил работата си. Намерил писмото и след като разпратил копия, намерил работа – по-добра от предишната.

 Джим Фрейранд изхвърлил писмото и след 9 дни починал.

 Момиче си обещало, че ще го прочете и изпрати, но отложило да го направи по-късно. Струпали й се куп проблеми, в това число и повредена кола. След като написала и изпратила както си обещала, тя се сдобила с нова кола.

 ПОМНЕТЕ – НЕ ИЗПРАЩАЙТЕ ПАРИ!

 П.П. Може би всеки от нас се нуждае от вяра в едно свое малко лично чудо!!!